ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И НЕГОВАТА РОЛЯ В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Добър или лош, холестеролът винаги присъства в телата ни.

Холестеролът (наричан някога холестерин) е стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортиран в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.

Името на холестерола идва от гръцкото chole- (жлъчка) и stereos (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол. Това вещество е идентифицирано за пръв път в жлъчни камъни през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Но тъй като той не публикува труда си, друг французин му дава името си. Мишел Йожен Шеврьол (1786 – 1889) е роден в семейство на хирурзи и става един от най-известните и изтъкнати учени на 19 век.

Тъканният холестерол съществува главно като свободен (неестерифициран) холестерол. Съществува още и като връзка със свободни мастни киселини като холоестерил естери и други протеини. Свободният холестерол е основен компонент на клетъчната мембрана и служи за прекурсор на стероидните хормони, включително естроген, тестостерон, алдостерон и жлъчна киселина. Но когато неговите граници се повишат се  влошава работата на сърдечносъдовата система, втвърдява съдовете, причинява образуване на плаки по стените им и затруднява кръвообращението. В тежки случаи може да предизвика запушване на важен кръвоносен съд и дори инфаркт или инсулт.

Диетичен и кръвен холестерол

Интересен е фактът, че нашите тела всъщност произвеждат цялото количество холестерол, от което се нуждаем.

Когато се прави изследване за нивото на холестерола, докторът на практика измерва нивото на циркулиращия холестерол в кръвния ток, или с други думи, нивото на кръвния холестерол.

Около 85% от холестерола, който циркулира в кръвообращението, е произведен в нашия организъм. Останалите 15% идват от външни източници – храната.

Диетичният холестерол постъпва в организма чрез приема на месо, пилешки продукти, риба и морска храна, яйца и млечни продукти.

Възможно е някои хора да приемат храни, богати на холестерол и все пак да имат ниско ниво на кръвния холестерол и обратното, някои хора приемат храни с ниско съдържание на холестерол и в същото време имат високи нива на кръвен холестерол.

Нивото на кръвния холестерол може да бъде завишено чрез прием на диетичен холестерол, наситени мазнини и трансмастни киселини.

Това завишение на холестерола се асоциира с атеросклероза – отлагането на плака, която стеснява или напълно блокира кръвните пътища. Ако коронарните артерии бъдат блокирани, резултатът е сърдечна атака.

Освен това, ако частици плака от затлачените артерии се освободят, могат да достигнат мозъка и да предизвикат удар.

Какво е LDL и HDL холестерол?

Съществуват два главни типа липопротеини, които работят в противоположната посока. Low-density lipoproteins (LDL) пренасят холестерол от черния дроб до останалата част от тялото.

Когато нивото на LDL холестерол е прекалено високо, холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове. Това е причинтата LDL холестеролът да се нарича „лош“ холестерол.

High-density lipoproteins (HDL) пренасят холестерола обратно от кръвния ток към черния дроб, където холестеролът се преработва и бива елиминиран от тялото.

HDL намалява вероятността кръвен холестерол да бъде отложен по стените на кръвоносните съдове. Това е причината HDL холестеролът да се нарича „добър“ холестерол.

Човешкият организъм може да си синтезира до 80 % от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins – Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите „лош холестерол“). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло – те много се нуждаят от него.

При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins – Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалистите наричат HDL-C „добър холестерол“, но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.

Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата.

Накратко казано, колкото по-висок е LDL и по-нисък HDL, толкова по-голяма е опасността от атеросклероза и сърдечно заболяване.

За възрастни от 20 г. и нагоре се препоръчват следните оптимални нива:

Общ холестерол по-малко от 200 милиграма на децилитър (мг/дл);

HDL холестерол нива, по-високи от 40 мг/дл;

LDL холестерол нива, по-ниски от 100 мг/дл.

Връзката холестерол и сърдечни болести

Прекалено много холестерол в кръвта може да доведе до проблеми. През 60-те и 70-те години учените откриха връзка между високите нива на кръвния холестерол и сърдечните заболявания.

Холестеролните отлагания, наричани плаки, се натрупват по стените на артериите и забавят скоростта на кръвния ток. Този процес на стесняване, наричан атеросклероза, обикновено се получава в артерии, които хранят сърдечния мускул (коронарни артерии).

Когато една или повече секции от сърдечния мускул не получават достатъчно кръв, респективно кислород и хранителни вещества, резултатът е болка в гърдите, известна под името ангина пекторис.

В допълнение плака може да се освободи от стената на кръвоносния съд и да предизвика запушване, което да доведе до сърдечна атака, удар и дори внезапна смърт.

За щастие отлагането на холестерол може да бъде забавено, спряно и дори обратимо.

Холестерол в диетата

Хората си набавят холестерол по два основни начина: тялото и главно черният дроб произвежда вариращи количества, обикновено около 1 000 мг на ден. Храната също съдържа холестерол.

Храна от животински източници – предимно жълтъци, червено месо, пилешки продукти, морска храна и пълномаслени млечни продукти съдържа големи количества холестерол.

Храна от растителен произход (плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки и семена) не съдържа холестерол. Съвременният мъж приема около 360 мг холестерол на ден; съвременната жена около 220-260 мг на ден. Това много ли е?

Американската Сърдечна Асоциация препоръчва средният дневен холестерол да не превишава 300 мг. Очевидно хора с високи нива на кръвен холестерол би трябвало да приемат по-малко.

Обикновено тялото произвежда цялото количество холестерол, от който има нужда, така че приемът му с храната не е необходим. Наситените мастни киселини (Saturated fatty acids) и трансмастните киселини (Trans fatty acids) са главната причина за високите нива на кръвния холестерол.

Оттук следва, че чрез поддържане на приема на наситени мазнини нисък, приемът на холестерол може значително да се намали, тъй като храните, богати на наситени мазнини по правило съдържат високи нива на холестерол.

Как физическата активност взаимодейства с холестерола?

Физическата активност увеличава нивата на HDL холестерола при някои хора. Също така помага за регулирането на телесното тегло, диабета и високото кръвно налягане.

Аеробната физическа активност (енергично ходене, бягане, плуване) подобрява качеството на сърдечния мускул и увеличава белодробния капацитет.

С други думи, физическата активност е главен фактор срещу сърдечните заболявания. Дори и средноинтензивни активности, ако са изпълнявани на дневна основа, намаляват риска от сърдечно заболяване.

Типични примери са ходене за удоволствие, градинарство, домакинство, танцуване, както и упражнения, изпълнявани в домашна обстановка.

Рискови фактори

Съществува голям брой фактори, които повлияват нивата на холестерола. Те включват: диета, възраст, тегло, пол, генетича предпоставка, болести и начин на живот.

Диета

Два са факторите, асоциирани с увеличаване на нивата на кръвен холестерол:

Приемане на храни с високо съдържание на наситени мазнини, дори и самите мазнини да не съдържат холестерол (това включва храни с високи нива на хидрогенизирани растителни масла (маргарини), както и палмово и кокосово масло).

Приемането на храни с високо съдържание на холестерол (групата на тези храни е посочена по-горе). Още веднъж, важно е да се запомни, че само храните от животински произход съдържат холестерол.

Възраст

Кръвните нива на холестерол се повишават с увеличаването на възрастта – фактори, които докторите взимат под внимание, когато взимат решение за вариантите за лечение при пациенти с по-високи нива на кръвен холестерол.

Тегло

Хората с наднормено тегло обикновено имат по-високи нива на кръвен холстерол. Също така нивата на HDL при тях са по-ниски.

Областта, в която е съсредоточено излишното тегло също играе роля при нивата на холестерола. По-висок е рискът, ако това излишно тегло е съсредоточено в района на корема и не толкова, ако е съсредоточено в района на седалището и краката.

Пол

Мъжете обикновено имат по-високи нива на LDL и по-ниски нива на HDL, за разлика от жените, особено преди 50-годишна възраст.

След 50-тата година, когато жените навлизат в техните постменструални години, се счита, че намалените нива на естроген предизвикват повишаване на нивото на LDL холестерола.

Генетична предпоставка

Някои хора са генетично предразположени към повишени нива на холестерол.

Множество незначителни дефекти може да водят към повишена продукция на LDL холестерол или намален капацитет за елиминирането му. Тази тенденция към високи нива на холестерол често се предава от родителите на техните деца.

Факторите, върху които можем да влияем:

Диета. Информацията е спорна, но последни проучвания разкриват, че наситените мазнини не се асоциират с високи липидни профили, дори точно обратното. Всички видове мазнини (без транс мазнините) могат да повишат нивата на добрия холестерол в кръвта. Проучването на английски.

Телесно тегло – Нездравословното телесно тегло е показателно за по-високи нива на триглицериди и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Мастната тъкан около органите създава допълнителен стрес.

Физическа активност – Свързва се пряко с повишаването на добрия холестерол в тялото- Движението и спортът са много важен фактор за общото здраве на цялото тяло и за понижаване на нивата на холестерола

Алкохол – Смята се, че минимално количество алкохол (най-вече качествено червено вино), може да има благоприятен ефект върху холестерола, но редовната консумация би повлияла негативно върху задачата за понижаването му. В случай, че не консумирате алкохол – не започвайте, а ако консумирате, то ограничаването му може да се отрази положително.

Тютюнопушене – Пушенето има директна връзка с понижаването на добрия холестерол. Някои проучвания дори гласят: „Рискът от развитие на коронарна болест на сърцето при хора, които пушат е от два до четири пъти по-голям спрямо тези, които не пушат.“

Въпреки че възраст, пол, генетика са извън нашия контрол, може да се направи много, за да се подобрят нивата на холестерола чрез диета.

Болести

Някои болести (като диабет) могат да намалят нивата на HDL холестерола и да увеличат триглицеридите, като по този начин ускоряват развитието на атеросклероза.

Някои медикаменти, използвани за намаляване на кръвното налягане, могат да увеличат нивата на LDL и триглицеридите и да намалят нивата на HDL.

Начин на живот

Високите нива на стрес и пушенето са фактори, които могат да повлияят негативно нивата на холестерола. От друга страна, редовна физическа активност може да увеличи нивата на HDL и намали нивата на LDL.

Намаляване на холестерола чрез диета

Омега 3 мастни киселини

Източници на омега 3 мастни киселини:

Масло от ленено семе

Мазна риба

Фибри

Наясно сме, че фибрите са полезни за здравето ни, но каква точно е връзката между тях и холестерола?

Има два типа фибри – разтворими и неразтворими.

Разтворимите фибри се разтварят и сгъстяват във вода. Най-добре познати са със своя понижаващ ефект върху холестерола, когато се консумират с добре съобразен хранителен режим или диета.

Разтворимите фибри се състоят от лепкави вещества като смоли и пектин, които образуват вещество наподобяващо гел в присъствието на течност. Този гел се свързва с холестерола и жлъчните киселини в тънките черва и ги транспортира извън тялото.

Друго предимство на тези фибри е, че спомагат за контрола и стабилизирането на кръвната захар, което е изключително полезно при диабет. Това се случва чрез забавяне усвояването на храната.

Също така осигуряват чувство за ситост, което има потенциала да помогне със загуба на излишно тегло. Източници на разтворими фибри са овесени ядки, овесени трици, ечемик, боб, сладки картофи и бял картоф, броколи, аспержи, моркови, ябълки, круши, цитрусови плодове, ягоди, банани, бадеми и ленено семе.

Авокадо

Авокадото съдържа главно мононенаситени мазнини, които имат подобно действие на полиненаситените, спомагайки понижаването на лошия холестерол и поддържането на здраво сърце.

Мононенаситените мастни киселини имат редица ползи за сърдечно-съдовата система. Понижават нивата на лошия холестерол, повишават тези на добрия, понижават нивата на триглицеридите. Също така има проучвания, показващи, че диети, съдържащи високи нива на мононенаситени и полиненаситени мастни киселини могат да бъдат използвани при наличието на рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания.

Едно средно авокадо (200 грама) съдържа 30 грама мазнини – 20, от които са мононенаситени, както и 13 грама фибри.

Куркума

Както куркуминът, така и куркумата са изследвани и доказали се при намаляването на лошия холестерол – LDL и общите нива на холестерол в кръвта.

Нивата на триглицериди (съхранявани мазнини) също са били редуцирани при приема на куркумин.

Проучване показа, че добавянето на куркумин към храната, в продължение на осем седмици, успешно намалява VLDL (липопротеин с много ниска плътност), LDL (липопротеин с ниска плътност), общ холестерол и триглицериди.

Също така се наблюдава повишено молекулно разграждане (катаболизъм) на холестерола.

Ядки и семена

Съдържат вещества, които могат да подобрят липидния профил и здравето на сърцето.

Ненаситени мазнини – Мононенаситените и полиненаситените мастни киселини имат свойствата да подобрят нивата на холестерола в кръвта.

Омега 3 – Както беше споменато вече в статията, редица проучвания показват ползите от консумацията на омега 3 мастни киселини при сърдечно-съдови заболявания.

Фибри – Спомагат за изчистването на организма от лошия холестерол.

Витамин Е – Витамин, спомагащ поддържането на артериите здрави.

Стероли – Расистелна субстанция, която има доказан ефект в борбата с висок холестерол.

Л-аргинин – Аминокиселина, която спомага поддържането на артерите по-гъвкавки и подобрява притока на кръв.

Все пак трябва да се обърне внимание, че ядките и семената са калорични и ако се включват в менюто, трябва да са добре съобразени с останалата част от диетата.

https://natural.bg/products/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0/

https://natural.bg/shop/nurs-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%85-100-%D0%B3%D1%80/

https://natural.bg/shop/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%81/