Виж всички
Живеейки, сме длъжни да се вслушваме в своето тяло и да го разбираме. Ако го пренебрегваме, то трябва да знаем, че тялото има силата да ни отмъсти и да ни принуди да го слушаме.
Нашето тяло е сложна машина с безброй биологични цикли и системи, които често са прекалено сложни за разбиране. Тялото притежава цяла система от защитни механизми. Те ни предпазват по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, от много неща, които могат потенциално да ни наранят.
Ето няколко интересни и невероятни неща, които нашето тяло прави, за да ви защити, без дори да го осъзнавате.
Прозяването
Прозявката продължава да е една от най-големите загадки, свързани с човешкия организъм. Специалистите я отнасят към т.нар. безусловни рефлекси. Главната цел на прозяването е да охлади мозъка, след като е прегрял или сме го претрупали с информация. Прозяването по своята същност е дълбоко вдишване и бързо издишване, което осигурява постъпването на прохладен въздух в организма и способства за охлаждането на кръвта и мозъка. Някои функции на организма се проявяват в състояние на задържане: дишането става рядко и дълбоко. В резултат на това в кръвта се натрупват продукти от обмяната на веществата. За да се избавим, от тях се включва рефлексът на прозяването. Тъй като при това възниква напрежение на мускулите на лицето (особено около устата) и шията, кръвта се обогатява с кислород, подобрява се кръвоснабдяването и подхранването на съдовете на главния мозък, вредните вещества се отстраняват и се активизира мозъчната дейност.
Кихането
Кихането е реакция на организма срещу редица дразнители и чрез кихането се прочиства носната кухина и белите дробове. Кихането е изключително важен защитен механизъм на горните и долните дихателни пътища. Обикновено кихаме, когато носните ни канали са пълни с прекалено много алергени, микроби, прах или други дразнители. Кихането е начина, по който нашето тяло се опитва да се отърве от тези „боклуци“. Когато нещо раздразни носа ни, нервните окончания, които са разположени там, изпращат сигнал до мозъка, който предизвиква импулси в корема, в гръдния кош, в очите и веждите. Всички тези дялове от тялото се движат, когато кихаме. Докато спим, тези нервни окончания са в покой и затова не кихаме, когато спим.
Д-р Ричард Конти, бивш президент на Американския колеж по кардиология, размишлява че вярата, че сърцето спира действително идва от усещането че по време на кихане сърцето “Пропуска един ритъм”.
Протягането
Ние се протягаме инстинктивно, за да приготвим тялото си за физическите действия, които очакваме то да извърши през деня. В същото време протягането на мускулите възстановява кръвния поток и подобрява настроението ни. Най-приятното нещо сутрин е да се протегнете.
След часовете сън мускулите са се схванали и имат нужда от разкършване. Затова протягането е нещо като събуждане за организма. То подготвя мускулите за нормална работа през деня, възстановява кръвообращението и прехвърля организма в активен режим. Протягането подобрява и настроението, тъй като въздейства върху центровете за удоволствие на главния мозък. При това то стимулира кръвообращението в мозъка, зрението и вкусовите и тактилни усещания.
Хълцането
Когато се храним прекалено бързо и поглъщаме големи парчета храна или пък преяждаме, пневмогастричният ни нерв може да се раздразни. Той е тясно свързан с нашия стомах и диафрагма. Тогава започваме да хълцаме.
Най-честите причини за хълцане са алиментарни фактори – преяждане, консумация на газирано, люто, студено, употреба на алкохол. Психически стимул също може да го предизвика. Продължителното хълцане не може да се отдаде на подобно въздействие, зад него може да стои и трябва да се изключи заболяване или по-рядко прием на медикамент. Сред причините са метаболитни отклонения като смущения в електролитния баланс (серумен натрий, калий, калций), влошаване на бъбречната функция с покачване на азотните тела – уремия, в някои случаи декомпенсиран диабет и хипегликемия могат да индуцират хълцане, както и нарушения в алкално-киселинното равновесие вследствие придружаващо заболяване.
Стряскането, докато заспиваме
Това е онова странно чувство на пропадане, което получаваме понякога, докато заспиваме – като електрически импулс, който преминава през цялото ни тяло. В този момент всички наши мускули получават толкова силен спазъм, че понякога падаме от леглото и се събуждаме на момента.
Има няколко теории за това защо ни се случват. Според учени, когато телата ни се отпускат, заспивайки, част от мозъка, която не е достигнала фазата на съня, приема, че ние изпадаме в някаква опасност ( че падаме, пропадаме и т. н.). В резултат на което изпраща сигнали към мускулите ни, за да ни предпази един вид от това, което ще се случи.
Този феномен се получава, когато започнем да заспиваме и честотата на дишането ни рязко падне, пулсът ни леко се забавя, а мускулите ни са отпуснати. Мозъкът ви интерпретира тези промени като вестители на скорошна смърт. Затова той се опитва да ви спаси, изпращайки ви силен импулс.
Набръчкването на кожата
Набръчкването на кожата на ръцете има много важна роля. Този феномен се причинява от факта, че когато тялото ви се сблъска с повишено количество влага, то разбира, че средата може да е доста хлъзгава. Затова кожата на ръцете ви веднага започва да се променя, за да улесни захващането за гладки повърхности.
Набръчканите от водата пръсти били признак на функционираща нервна система. Това било прието за начин, с който се установява дали симпатиковата нервна система функционира при пациенти, които иначе не реагират.
Загубата на памет
Загубата на памет се случва често след тежки и неприятни изживявания. Нашият мозък буквално изтрива най-ужасните моменти от паметта ни, за да защити психиката ни.
Например загуба на паметта, причинени от лекарства наопаки когато лекарства са спрени или променени. По същия начин паметта подобрява, когато всички хранителни недостатъци са решени чрез достатъчен прием на храни и хранителни добавки. Лечение на депресия неуспехи загуба на паметта причинена от придружаващите депресия. В много фактори проблеми с паметта могат да подобрят в своевременно от време или като резултат от промяната в околната среда.
Сърдечносъдовите заболявания са свързани с проблемите с паметта. Често при този тип заболявания оросяването на мозъка е нарушено. Ето защо влошеното му „изхранване“ с жизненоважни вещества и кислород пречи на паметта и концентрацията.
Намалете риска от загуба на паметта поради лошо кръвоснабдяване, като не пушите и всекидневно по половин час се занимавате с физически упражнения. Работата на мозъка се влияе от начина на хранене, затова яжте здравословно.
Настръхването на кожата
За дa нe ви oтeгчaвaмe c дълги oпиcaния кажем просто, чe пo пoдoбeн нaчин нaшaтa нервна cиcтeмa peaгиpa рефлекторно нa cилнaтa eмoциoнaлнa възбyдa. Пилoмoтopният рефлекс мoжe дa се предизвика oт всякакви cилни eмoции – възбyдa, страх, възxищeниe, yдoвoлcтвиe и т.н.
Рефлексът e рудиментарен, тоест нямa практическо знaчeниe зa opгaнизмa. Ho понякога нacтpъxвaнeтo нa кожата мoжe дa бъдe cимптoм нa сериозно зaбoлявaнe.
Основната функция на настръхването е да намали количеството топлина, което тялото ни губи през порите на кожа ни, което ни помага да се стоплим във враждебни климатични условия. Телата ни могат буквално да превключват на авариен режим. Мозъкът и нервната система изпращат сигнали към тялото за превключване на щадящ режим за запазване на енергията и топлината. Така някои недотам важни за живота функции на тялото се „изключват“, за да може да се пести енергия за запазване функциите на жизненоважните органи. Това е вид екстремно оцеляване в студа, на което тялото реагира само.
Сълзите
Освен, че сълзите предпазват слъзната мембрана на окото ни, когато чужд обект попадне в нея, те също така са инструмент за „емоционална защита“. Учените смятат, че в стресови ситуации тялото създава нов, силен източник на дразнение, за да ни отвлече вниманието от болката, която изживяваме в този момент.
Знаете ли, че мозъкът ни не разпознава физическата от емоционалната болка? Знае разликата между „удар от топка“ например и „разбито сърце „, но и в двата случая, тялото произвежда същия отговор.
Може и да не са най-силното лекарство, но сълзите имат функцията да лекуват. Така че не потискайте сълзите, а плачете за здраве. Неслучайно хората казват „Изплачи си мъката“… има много истина в това, че сълзите облекчават болката.
Това са само някои от защитните реакции на нашето тяло. Ако се вгледате по-добре в себе си и в тялото си, ще успеете да разчитате и разпознавате сигналите, които то ви изпраща. И преди всичко , вашето тяло ще реагира първо на всяка външна и вътрешна заплаха…доверете му се и го обичайте!